Чипровци
След нощувката в Белоградчик се отправихме към Чипровци, където се намира обект №69 — Чипровският манастир „Св. Иван Рилски“.
Първо стигнахме до центъра на града, където ни впечатли малкият китен площад. Цветя, спокойствие, уют.
Точно отсреща има приятно заведение под дебела сянка. Гроздовете вече са натежали на асмата, терасата и масите са празни. Слизаме по малките стълби и влизаме – едно кафе, две безалкохолни и една тарелка шоколадови бисквити: 4,90 евро.
Времето тук сякаш е спряло по най-хубавия възможен начин.
След почивката и ободрителното кафе се отправяме към манастира. Има достатъчно указателни табели, така че го намираме лесно.
В ранния съботен следобед сме единствените посетители. QR кодът и тук е поставен на входа. Манастирът е малък, но атмосферата е невероятна. Само като се замисли човек, че това място е основано преди около 700 години…
Тук се съхранява частица от мощите на Св. Иван Рилски Чудотворец. Докосваме се до тях, палим по една свещ и продължаваме към Берковица.
Колко сърца оставяме тук?
3 / 5 ♥
Берковица
„Черният лебед“ ни отвежда от Чипровци до Берковица за около час.
Спираме точно пред обект №34 – Къща музей „Иван Вазов“. Тук Патриархът на българската литература е живял, докато е бил председател на Окръжния съд в града. Самият той определя престоя си в Берковица като един от най-плодовитите периоди в творчеството си.
За Берковица Вазов пише:
„А каква чудна природа тука! Каква красота в това непознато райче. В свободните от занятие дни правех на кон радостни излети с млада друбина берковчани, с доктора и с управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъгът на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко“.
Входът за двама е 6 евро, като със същия билет можете да посетите и Етнографския музей в съседство. Между двете сгради се намира и „Дюкянъ“ – малко магазинче за сувенири, в което има ръчно изработени дървени табели, магнитчета, ключодържатели и други.
Оттук по калдъръмената уличка излизаме почти в центъра на града.
Попадаме на финала на маратон и благодарение на това имаме късмета да чуем на живо Берковската духова музика.
Продължаваме покрай часовниковата кула — един от символите на Берковица, а малко след нея стигаме до чешмата-паметник на малинарката. Върху нея са изписани стихове от Вазовото произведение „Малини“.
Чакай, момне, стой да зърна
тия очи сини,
твойта кошница е пълна
с алени малини.
Иван Вазов, Берковица, 1880 г.
Обещаваме си да се върнем за покоряването на връх Ком. Но и от това посещение си тръгваме заредени и доволни.
Колко сърца оставяме тук?
4 / 5 ♥
От Сливница до Алдомировци
Последната спирка от нашето малко бягство ни отвежда към Сливница.
Тук дигиталната карта на 100-те национални туристически обекта в приложението на Yettel отбелязва обект №62а – Първи войнишки паметник.
На влизане в града решаваме да спрем за кратка почивка и напитка. Така разбираме, че в Сливница има няколко паметника, но нито един от тях не е този, който търсим.
На картата в приложението е отбелязан адрес пл. „Съединение“ №1. Оказва се обаче, че нашият дигитален печат се намира на около четири километра оттам — в село Алдомировци.
До селото стигаме лесно, но тук лутането продължава.
В центъра не виждаме никакъв паметник. Питаме местните и те ни насочват към гробището. И всъщност за този обект помощта им се оказва почти задължителна – без насоки трудно бихме го открили.
Минава се буквално през гробището на селото, докато се стигне до паметника над братската могила на загиналите бойци и командири от 7-и пехотен Преславски полк в
Сръбско-българската война.
Зад паметника има макет, който показва разположението и действията на войските през войната от 1885 г., а непосредствено до него – просторна дървена беседка за отдих.
И точно тук правим равносметката на нашето малко пътешествие и си поставяме срок за предизвикателството: 100 обекта за 856 дни.
А вече сме на: 4 / 100
Отбивка 
Вашият коментар