Петък е и всичко, което знаем, е, че искаме да пътуваме, защото имаме цели два свободни дни. Време, което не стига за далечна дестинация, но е напълно достатъчно за кратко бягство.
Поставяме си граница от около два часа път и бързо стигаме до варианта Белоградчишките скали. Аз съм била там на екскурзия като дете и нямам почти никакъв спомен. Той пък никога не е ходил в Белоградчик.
Стискаме си ръцете, скачаме в „Черния лебед“ и потегляме без абсолютно никакъв предварителен план.
Пристигаме в центъра на Белоградчик и тъй като не сме особени фенове на хотелите, започваме да се оглеждаме за стаи под наем. За щастие, наоколо е пълно с телефонни номера и оферти за настаняване, така че сравнително бързо намираме къде да отседнем срещу 40 евро за нощувка.
Гледка, която трудно се описва
На централния площад в Белоградчик има панорамна площадка до алеята към местността „Панаирището“. Там попаднах на думи на френския икономист Жером-Адолф Бланки, посетил района през 1841 г.:
„Нито прочутите теснини на Олиул в Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито дивните планини на Тирол и на Швейцария притежават нещо, което може да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик.“
За съжаление, все още не сме посетили местата, с които Бланки сравнява Белоградчик. Но можем да потвърдим едно – гледката е несравнима.
Природа. История. Величествена красота.
Крепостта „Калето“
В Белоградчик има достатъчно указателни табели и до крепостта „Калето“ се стига лесно.
В цената е включена беседа с екскурзовод. Ако не искате да се движите с група, има и аудиогид, чрез който можете през телефона си да чуете повече за Белоградчишката крепост и скалите.
Още след голямата входна порта ще видите табелата за 100-те национални туристически обекта. Белоградчишките скали и крепостта са под №15.
И точно тук се случи онова, което по-късно ще се превърне в нашето предизвикателство.
Към най-високата площадка
След като прекосите двора, ще стигнете до каменни стълби, които водят към следващата порта. След тях идват и металните стъпала към най-високата скална площадка, откъдето се разкрива панорамна гледка към скалите и Дунавската равнина.
Изкачването не е трудно, не е и без усилие, но гледката отгоре си заслужава.
Наистина.
Къде хапнахме?
След разходката из Белоградчишките скали решихме да хапнем в популярния ресторант „Мислен камък“.
Оттук се разкрива прекрасна панорамна гледка към района, а цените са изключително достъпни.
Самото заведение обаче има нужда от известно освежаване, а храната този път не успя да ни спечели.
Храна: 2 / 5
Цени: много достъпни
Гледка: заслужава си
За още едно преживяване
През лятото сред скалите се изгражда сцена на открито за „Опера на върховете“ – идея, която определено си заслужава да остане в списъка за следващо посещение.
Друг вариант е полетът с балон над Белоградчишките скали. Там обаче планът зависи много от метеорологичните условия, затова е добре да се провери предварително дали в конкретния ден се извършват полети.
Колко сърца оставяме тук?
5 / 5 ♥
1 / 100 е факт. А щом вече сме тук, отваряме картата да видим какво още можем да съчетаем по пътя. Следващата отбивка ни отвежда към Чипровци.
Отбивка 
Вашият коментар